Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческа терапия 

Когнитивно-поведенческата терапия е една от няколко форми на терапия, която може да се използва за лечение на психологически проблеми. 

Отправната точка на когнитивно-поведенческата терапия е предположението, че настоящото ни мислене, чувство и действие е резултат от процес на учене през целия живот. От детството научаваме кои поведения и стратегии можем да използваме за справяне с различни проблеми. Стратегии, които се оказват ефективни в едни ситуации  от детството ни, но понякога поведенията, за които е доказано, че решават определен проблем, могат да причинят проблеми в други области и да причинят психологически страдания. 

Пример: 

Един приятел поканил господин Д. на парти, на което би искал да отиде. Той често се притеснява дали другите няма да го оценят отрицателно. Следобедът преди партито г-н Д. вече се чувства много напрегнат. Когато вечерта тръгва към уговореното място, той става все по-нервен, докато накрая се обръща и се връща в апартамента си. Страхът веднага отшумява, господин Д. се отпуска и си дава сметка, че избягването е добра стратегия за справяне със страха му от отрицателна оценка. В дългосрочен план, обаче това поведение кара господин Д. да продължава да се изолира и да не опознава нови хора. 

 

В когнитивно-поведенческата терапия търсим нови алтернативи на съществуващите поведения, които да бъдат научени и да подобрят качеството Ви на живот в дългосрочен план. 

Методите на поведенческата терапия често имат много реалистичен и прагматичен поглед върху психологическите проблеми. Поведенческата терапия е особено подходяща за директно лечение на ясно дефинирани психични разстройства, напр. депресия, тревожно разстройство или обсесивно-компулсивно разстройство. 

 

„Не случващото се ни кара да се чувстваме зле, а значението, което му придаваме.“